Бетонни куполи на чакъла, по билото, сред маслиновите тераси. 30 позиции, нанесени на картата между прохода Логара и скалите над Какоме — за какво са строени и къде да ги намерите.
Бункерите са остатък от една отбранителна доктрина. През 1971 г. XII пленум на Централния комитет на Албанската партия на труда, воден от Енвер Ходжа, обсъжда тезите за военното изкуство и плановете за укрепване на отбранителните линии на страната. Албания е напуснала Варшавския договор през 1968 г., а десетилетие по-късно ще скъса и с Китай. Изходното допускане е, че ще води война на два фронта сама — срещу Югославия, НАТО или Съветския блок — с цялото население под оръжие.
Строителната програма продължава от 1975 до 1983 г. Според музея Bunk’Art в Тирана планът предвижда 221 143 бункера, а реално завършените са 173 371: средно над 21 000 годишно, или приблизително по един бункер на всеки единадесет души, живели тогава в Албания. Нито един от тях не е използван във войната, за която е построен.
Цената е структурна. Смята се, че само сглобяемите бункери са погълнали около два процента от нетния материален продукт, а програмата като цяло изразходва повече бетон от линията Мажино. Той е отнет от жилищата и пътищата — а Албания отчаяно не достигат и двете.
Куполът, превърнал се в национален символ, е проектиран от Йосиф Загали — военен инженер, воювал с партизаните и обучен в Съветския съюз. Неговата идея е, че полусферата отклонява артилерийския снаряд, вместо да поема удара. Ходжа го прави главен инженер в Министерството на отбраната, а през 1974 г. го чисти и го хвърля в затвора за осем години по скалъпени обвинения в саботаж.
Малкият. Сглобяем бетонен купол с диаметър около три метра и амбразура, за един-двама души, вграден в излята бетонна яка. Това са бункерите по плажовете, в нивите и по скалите. По думите на самия Загали двадесет от тях струват колкото един километър път.
Командният вариант. Осем метра в диаметър, сглобен на място от бетонни сегменти по осем-девет тона всеки и тежащ 350 до 400 тона в завършен вид. Те са много по-малко и именно тях хората имат предвид, когато говорят за голям бункер, в който може да се влезе.
Албанските описания на програмата посочват, че позициите са разполагани в пръстени, така че съседните бункери да се прикриват взаимно — което обяснява защо толкова често се срещат по два или три, а не поединично. Тройката в Кепаро е най-ясният пример за този модел по това крайбрежие.
15 места и 30 позиции — от върха на прохода Логара до скалите над Какоме. Маркерът с число е група. Това не са всички бункери по Ривиерата, а само онези с публикувано местоположение — от Google Maps и данните от проучвания в OpenStreetMap.
Оценките са от профилите в Google Maps към септември 2026 г. Обектите без оценка са отбелязани в OpenStreetMap и нямат профил, така че за състоянието им няма нищо публикувано.
Beside the SH8 at the top of the Llogara Pass
A single dome painted as a smiling face, right where the coast road crests. Reviewers note the paint is already badly weathered.
Как да стигнете: Roadside. Pull off the SH8 where the pass levels out; no walking needed.
On the Çika slopes above the Llogara Pass
The best-rated of the Llogara positions, and the one people climb to for the view rather than the concrete.
Как да стигнете: Off-road. Reviewers describe the approach as hard going; it is a scramble above the pass, not a roadside stop.
On the ridge south of the Llogara Pass, above Palasë
Two positions recorded on OpenStreetMap between the pass and the descent to Palasë.
Как да стигнете: No marked path. Mapped positions only — treat them as something you see from the ridge, not a destination.
Beside the SH8 on the Llogara descent above Palasë
A large abandoned position you can walk into, covered in graffiti. Reviews are consistent about the smell inside and the goats outside.
Как да стигнете: Roadside, walk-in. The most visited bunker on the coast road.
Beside the SH8 above Dhërmi
A dome on the coast road above Dhërmi, mapped under the name of Albania's tourism campaign. It is a separate position from the Smiley Bunker, 2.7 km north at the pass.
Как да стигнете: Roadside.
On the slope above Jale, below Ilias village
The densest run on this stretch of coast: nine positions strung along the hillside in two short lines, covering the approach to Jale.
Как да стигнете: No path. Visible from the SH8 and from the sea; the pins sit on open hillside.
On the headland above Spile, Himara
A sea-facing position on the cliffs. Visitors use the rocks below it for cliff jumping, and locals fish off them.
Как да стигнете: Short walk from the coast path above the beach.
On the headland above Spile, Himara
Two positions with the remains of a connecting trench, and a good view down over the beaches. Campers have been sleeping in them, and recent reviews complain they are being used as a toilet.
Как да стигнете: Short walk up from the coast. Both are open and you can get inside.
On the shore at Spile, Himara town
A dome sitting straight on the shingle, mapped under that name. Himara's shoreline bunkers are the ones that turn up most often in photographs of the programme.
Как да стигнете: On the beach itself, north of the promenade.
Spile, at the southern end of Himara town
Two more positions recorded inside the built-up edge of Himara, now hemmed in by buildings.
Как да стигнете: Roadside and shoreline, in among the town.
Behind the shore at Livadhi, 1 Maji
One small dome set back from the bay. No reviews yet, so there is nothing published on its condition.
Как да стигнете: Walk-up from the Livadhi beach road.
At the southern end of Livadhi beach, Sera
Two positions right above the water. One has been cleared out inside; the other is full of litter and graffiti and you cannot get in.
Как да стигнете: Easiest from the beach — walk to the end of the shingle and scramble up.
On the coast at Potam, south of Himara
A sea-facing position on the stretch below Potam, listed as a historical landmark and photographed by the few visitors who reach it.
Как да стигнете: Off the coast track between Potam and the Filikuri path.
Beside the road at Qeparo
Three linked domes a few metres off the road, the classic 'triple series' arrangement in which neighbouring positions cover each other.
Как да стигнете: Visible from the road. Fenced — the land is private, and reviewers report no public access behind the barbed wire.
Nivicë-Bubar, on the coast above Kakome and Krorëz
Two positions on the cliffs above the bays that the Saranda boat circuit swims in.
Как да стигнете: No road. Seen from the deck on boat tours running the Lukovë coast.
Почти навсякъде ще прочетете, че в Албания има 700 000 или 750 000 бункера. Не открихме архивна основа за това. Цифрата, публикувана от държавните архиви, е 173 371 построени до 1983 г., а досиетата за бункерите в Министерството на отбраната изчезват през 1992 г., така че по-голямото число вече не може да се провери по нищо.
Нито една отделна позиция по това крайбрежие няма документирана дата на построяване, затова и тук никой обект не е с такава. Където типът не личи ясно от снимките в профила, не сме го посочили, вместо да гадаем между QZ и PZ.
Правителството на Енвер Ходжа очаква нашествие и война без съюзници. Албания напуска Варшавския договор през 1968 г. и скъсва с Китай през 1978 г., оставайки без съюзник в която и да е посока. Отговорът е доктрина за въоръжена народна война, при която всяко село има огневи позиции, и строителна програма, продължила от 1975 до 1983 г.
До 1983 г. са построени 173 371 от планираните 221 143 според архивните данни, публикувани от музея Bunk'Art. Цифрата от над 700 000, повтаряна в повечето пътеписи, няма архивен източник, който да сме открили. Колко от тях още стоят, не е известно; много са заровени, разрушени или застроени след 1990 г.
В някои. Двете позиции над Спиле са отворени и може да се влезе, а в големия бункер по спускането от Логара се влиза свободно. Други са запечатани, пълни с отломки или са в частни имоти — тройният бункер в Кепаро е ограден. Нито един не се поддържа и не е осветен, така че навсякъде влизате на свой риск.
Големият бункер (Big Bunker) на SH8, там, където пътят слиза от прохода Логара към Паласа. Намира се точно до пътя, достатъчно голям е, за да се влезе вътре, и е бункерът с най-много отзиви по това крайбрежие. Усмихнатият бункер (Smiley Bunker) на върха на прохода е другата спирка, която не изисква никакво усилие.
Не. Нито един не е използван за целта, за която е построен. Някои са използвани импровизирано по време на размириците в Албания през 1997 г. и около войната в Косово през 1999 г., а след 1990 г. са превърнати във всичко — от кафенета до приюти за животни, но нашествието, срещу което са строени, така и не идва.
В повечето случаи — да. Малките куполи по брега и разпръснатите из терасите са стандартната огнева позиция QZ, около три метра в диаметър. Изключение е голямата позиция по пътя за Логара, в която се влиза пеша — тя е съвсем различен и много по-тежък клас съоръжение.
