За Химара

Химара (на албански: Himarë; на гръцки: Χιμάρα или Χειμάρρα) е едновременно крайбрежен град и община на югозападния бряг на Албания, в област Вльора. Градът се намира в централната част на Албанската ривиера, между Керавнийските планини и Йонийско море. Общината е създадена при административното обединение през 2015 г., заема около 572 km² и включва единиците Химара, Хоре-Враништ и Лукова, със села от Паласа на север до Лукова на юг.

Две особености отличават Химара от съседните градове. Първата е етническата гръцка общност, съсредоточена в крайбрежната зона, която е запазила своята културна идентичност през османския, италианския и комунистическия период до днес. Втората е химариотският диалект на гръцкия език, който се говори в крайбрежните села. В него са запазени архаични черти, които вече ги няма в стандартния новогръцки, съхранени благодарение на вековната относителна изолация.

Според албанското преброяване от 2011 г. общото население на бившите общини, днес обединени в Химара, е около 7800 души. Широко се приема обаче, че тази цифра е занижена заради частичния бойкот на преброяването от страна на гръцкото малцинство. Местните граждански регистри и емиграционните тенденции сочат регистрирано население по-близо до 27 000 души. Броят се променя сезонно заради туризма и албано-гръцката диаспора, която се връща през лятото.

Определящата демографска черта на крайбрежния район на Химара е неговата етническа гръцка общност. Седемте традиционно гръцкоговорящи села са самата Химара, Дърми, Паласа, Илияс, Вуно, Кепаро и Кудес. Заедно те образуват т.нар. химариотски край. Корените на гръцкоговорящата общност стигат дълбоко в античността, а диалектът на тези села пази черти, изчезнали от стандартния новогръцки.

В селата във вътрешността на общината (Хоре-Враниш и околностите на Лукова) се говори предимно албански, на лабски диалект, поддиалект на тоския албански. На практика за посетителите това означава следното: в крайбрежните Химара, Дърми и Вуно ще чуете гръцки и албански едновременно, а в планинските села по-навътре ще чуете предимно албански.

За пътешествениците това е по-маловажно, отколкото за езиковедите. С албански и английски ще се оправите навсякъде, а през туристическия сезон повечето хора в сферата на услугите говорят добър английски. Езиковата картина обаче обяснява културния облик на района. Православните църкви, кухнята с гръцко влияние и семейните таверни, в които менюто е на албански, а в кухнята се говори гръцки, не са туристическа декорация. Така наистина живее мястото.

Повече за културните особености ще намерите в нашите пътеводители за гръцкото наследство в Химара, православните църкви в Химара и албанската изо-полифония, регионалната музикална традиция, вписана в списъка на ЮНЕСКО.

Химара има средиземноморски климат, смекчен от Йонийско море и Керавнийските планини. Летата са горещи и сухи, а зимите са меки и дъждовни. Планинската стена зад брега задържа морския въздух. Така се създава микроклимат, който през зимата е осезаемо по-топъл, а през лятото малко по-прохладен, отколкото в равнините навътре.

През 2026 г. Химара е най-значимият целогодишно обитаван град в централната част на Албанската ривиера. До нея се стига с едночасово пътуване с автобус от Вльора, с комбинация от ферибот и автобус от Корфу през Саранда или с директен частен трансфер от Международното летище на Тирана (TIA) за 4–5 часа. Тунелът под Логара се очаква да отвори в края на 2026 или в началото на 2027 г. и ще съкрати осезаемо това пътуване.

Икономиката на града все повече зависи от туризма, но продължава да се крепи на маслиновите насаждения, риболова и паричните преводи от диаспората, които я оформят от поколения. През лятото населението нараства от около 8000 души до няколко пъти повече, когато хотелите се пълнят, плажните барове отварят, а гръцки и албански семейства се връщат за август.

За практическата страна на посещението нашите 15 неща, които да знаете преди пътуването обхващат най-важното, 3-дневният маршрут ви дава отправна точка, а Как да стигнете разглежда подробно транспорта.