Анатомия на Химерата
Лъв, коза, змия. Три създания, слети в едно – чудовището, дало името на Химара.
Химерата (на гръцки: Χίμαιρα, Химайра) не е сглобена случайно. Древните поети ѝ дават точно определено телосложение: отпред лъв, по средата коза, отзад змия. Всеки класически извор добавя подробности, а понякога и противоречи на останалите. Ето какво всъщност казват те и в какво се разминават.
Думата химайра означава „козичка“ – женската форма на химарос. И двете водят началото си от хейма („зима“), защото младите животни са се броели по зимите, които са преживели. Същата дума става име на древно селище на албанския бряг: Χίμαιρα, днес наричано Химара.
Трикомпонентният скелет на Химерата: предница на лъв, коза, издигаща се от гръбнака, и змийска опашка.
Какво казват изворите
Омир, Илиада (ок. 750 г. пр.н.е.)
„…създание безсмъртно, не човешко – отпред лъв, отзад змия, по средата коза, и бълваше страшната сила на пламтящ огън.“
Песен VI, стихове 179–182. Най-ранното запазено описание. Омир ни дава разположението отпред–по средата–отзад, но не уточнява броя на главите. Той приписва огъня на съществото като цяло, а не на конкретна глава.
Хезиод, Теогония (ок. 700 г. пр.н.е.)
„Три глави имаше тя: едната на лъв с пламтящ поглед, другата на коза, а третата на змия, свиреп дракон.“
Стихове 319–325. Хезиод за първи път изрично споменава трите глави. Той ни казва също, че огънят идва от средната, козя част: „отпред лъв, отзад дракон, а по средата коза, която издишва страховит пламък от бушуващ огън.“
Аполодор, Библиотека (ок. I–II в. сл. Хр.)
„...предната част на лъв, опашката на дракон, а третата, средната глава, била на коза, през която бълвала огън.“
Най-точното анатомично описание. Аполодор е изворът, който най-ясно посочва, че огнедишащата глава е именно козята. Той разказва също, че Белерофонт убил чудовището от въздуха с лък и стрели, яхнал Пегас.
Овидий, Метаморфози (ок. 8 г. сл. Хр.)
„Ликия... където бродеше Химера с огнени дробове, с лъвски гърди и глава и змийска опашка.“
Римската версия. При Овидий лъвът е основното тяло, а огънят се приписва на „дробовете“, а не на конкретна глава – тълкуване, различно от гръцките извори.
Трите части
Лъвът
Всички извори са единодушни: лъвът образува предницата. Омир нарича чудовището „отпред лъв“ (prosthe leon). Хезиод му дава глава на „лъв с пламтящ поглед“. Овидий говори за „лъвски гърди и глава“.
Лъвът дава основата на тялото: мускулест торс, четири крака с остри нокти и грива около главната глава. В бронзовата Химера от Арецо, най-известната запазена скулптура, лъвското тяло е изваяно с изключителна анатомична точност – всяко сухожилие и ребро личи под кожата.
Именно срещу тази глава се изправял Белерофонт, когато атакувал отпред. Тя била и главата, която реве. „Огнените дробове“ на Овидий може да се отнасят до дъха на лъва, а не до буквален пламък.
Козата
Най-отличителната черта. Втора глава – козя – се издига от гърба на чудовището, израснала от гръбнака между плешките и задницата. Омир казва просто „по средата коза“. Хезиод и Аполодор ѝ дават цяла глава с рога.
Тъкмо тази част дава името на Химера. Khimaira на гръцки означава „коза“. Същество с лъвско тяло и змийска опашка можеше да се казва иначе, но козата е определящата черта – частта, която я прави Химера.
Според Аполодор огън бълвала козята глава. Това е най-ясното твърдение в античен извор за това коя част изпуска пламък. Козата бълвала огън „през“ устата си – не лъвът, не змията. Хезиод е съгласен и поставя „страховития пламък от бушуващ огън“ в средната част.
В бронза от Арецо козята глава е показана смъртно ранена – клюмнала, а от рана от копие на шията ѝ блика кръв. Това е разгарът на битката. Белерофонт е поразил първо огнедишащата глава и е обезвредил най-опасното оръжие.
Змията
Омир казва „отзад змия“. Хезиод я нарича „свиреп дракон“. Аполодор уточнява „опашката на дракон“. На практика опашката на Химера завършва със змийска глава – трети череп със свои челюсти и зъби.
Така чудовището нямало сляпо петно. Лъвът пазел предницата, козата наблюдавала фланговете, а змията вардела тила. Откъдето и да се приближиш, срещаш глава.
Змийската опашка на бронза от Арецо е повредена още в древността и по-късно, през 1785 г., е възстановена от скулптора Франческо Карадори. Реставрацията показва змията извита назад, с отворена паст, увиваща се, докато чудовището се гърчи в предсмъртни мъки. Не е известно дали оригиналната опашка е била същата, но идеята за жива, хапеща опашка присъства във всички литературни извори.
Огнедишането и въпросът за крилете
Коя глава бълвала огън? Изворите не са напълно единодушни.
| Извор | Източник на огъня | Глави |
|---|---|---|
| Homer | Цялото същество, „бълващо пламък“ | Неясно (1, подразбира се?) |
| Hesiod | Коза / средна част | 3, изрично |
| Apollodorus | Конкретно козята глава | 3, изрично |
| Ovid | „Огнени дробове“ (лъвското тяло) | 1, подразбира се (лъв) |
Козята глава е най-вероятният източник на огъня. Аполодор, най-подробният в анатомично отношение античен автор по темата, казва, че огънят излизал „през“ козята глава. Хезиод поставя „бушуващия огън“ в средната част. Омир и Овидий са по-неясни и приписват пламъка на съществото като цяло.
Имала ли е Химера крила?
Нито един античен текст не споменава крила. Омир, Хезиод, Аполодор, Овидий, Пиндар, Хигин – никой не описва Химера като крилата. Бронзът от Арецо няма крила.
Някои древни произведения на изкуството обаче разказват друга история. Няколко коринтски и етруски керамични съда изобразяват Химерата с малки крила, вероятно заимствани от други съставни чудовища от гръцкия бестиарий. Това са художествени, а не литературни измислици. Каноничната Химера е земно създание, хищник на планините и клисурите, а не на небето.
Бронзовата Химера от Арецо
Най-известното съществуващо изображение на Химерата е етруска бронзова скулптура, отлята около 400 г. пр.н.е. и открита през 1553 г. край Арецо, Италия. Днес тя се намира в Националния археологически музей във Флоренция.
Бронзът улавя Химерата в разгара на битката. Лъвската глава реве с широко отворена паст. Козята глава е клюмнала от раната си, а от шията ѝ се лее изваяна кръв. Белерофонт е поразил огнедишащата глава първа. Змийската опашка (реставрирана през 1785 г. от Франческо Карадори) се извива назад със зейнали челюсти. Съществото умира, но все още е опасно от всеки ъгъл.
Историкът на изкуството Дейвид Ексерджиан я нарича „една от най-завладяващите анималистични скулптури изобщо и върховният шедьовър на етруското бронзолеене“. На десния ѝ преден крак е изписано TINSCVIL, което на етруски означава „дар за Тин“, етруския еквивалент на Зевс.
Семейство от чудовища
Химерата не се е появила сама. Според Теогония на Хезиод и Библиотека на Аполодор тя е дъщеря на Тифон (буреносен великан със сто драконови глави) и Ехидна (наполовина жена, наполовина змия). Нейните братя и сестри са най-страшните създания в гръцкия свят:
Цербер, многоглавото куче, пазещо портите на Хадес
Лернейската хидра, многоглавата водна змия, убита от Херакъл
Ортър, двуглавото куче, пазещо стадата на Герион
Кавказкият орел, който всеки ден кълвял черния дроб на Прометей
Един спорен пасаж у Хезиод (Теогония, стих 326) подсказва, че Химерата се е съчетала със собствения си брат Ортър и е родила Сфинкса и Немейския лъв. Но местоимението „тя“ в гръцкия текст на Хезиод е двусмислено. То може да се отнася както до Химерата, така и до Ехидна. Аполодор пряко приписва произхода на Сфинкса на Ехидна и Тифон, като изобщо пропуска Химерата.
Как Белерофонт уби Химерата
Ликийският цар Йобат изпратил героя Белерофонт да убие Химерата, очаквайки той да загине. Предимството на Белерофонт бил Пегас, крилатият кон, роден от кръвта на Медуза и укротен със златна юзда, дар от Атина. Летящият кон бил жизненоважен, защото битката с огнедишащо създание на земята била самоубийство.
Две предания описват как е убито чудовището:
Белерофонт закрепил къс олово на върха на копието си и го забил в гърлото на Химерата. Собственият огнен дъх на съществото разтопил оловото, което се стекло в гърлото му, втвърдило се във вътрешностите и го убило отвътре.
Аполодор пише, че Белерофонт „като се издигнал високо във въздуха, повалил Химерата с лъка и стрелите си“. По-простичък и по-жесток разказ.
Версията с оловното копие говори нещо за анатомията на огнедишането. Механизмът е бил вътрешен. Огънят на Химерата е бил достатъчно горещ, за да разтопи олово (327°C / 621°F), и е минавал през гърло, свързано със сърцевината на съществото. Не е бил повърхностен пламък, а биологична пещ.
От мита към науката
Наследството на Химерата надхвърля митологията. В съвременната генетика химера е единичен организъм, съдържащ клетки с два или повече различни набора ДНК, обикновено в резултат от сливането на отделни ембриони. Метафората е точна: едно тяло, няколко генетични идентичности, точно както митичното създание е било едно тяло с няколко животински идентичности. Първата човешка генетична химера е документирана през 1953 г.
Химерата е оставила следа и в пейзажа. Янарташ (древната планина Химера) в Ликия, Турция, има десетки естествени изхода на газ, от които горят вечни пламъци, някои без прекъсване повече от 2500 години. Древните вярвали, че това е дъхът на самото чудовище. Плиний Стари пише, че планината „гори с пламък, който не угасва нито денем, нито нощем“.
Коментаторът Сервий от IV век предлага най-трайното рационално обяснение: митът за Химерата е алегория на пейзажа. Планината имала лъвове на върха, кози по средните склонове и змии в подножието, което точно съответства на Омировата анатомия отпред–в средата–отзад. Това тълкуване пасва и на албанското крайбрежие, където кози и днес пасат по невъзможни скали над морето, дерета се вият като змии през варовика, а златистата скална стена грее като лъвска грива в късното следобедно слънце.
Химерата и Химара
Древното селище на албанското крайбрежие се е наричало Χίμαιρα (Химайра), същата дума. Не „вдъхновено от“ или „наречено на“, а идентичната гръцка дума както за съществото, така и за града. Връзката е козата: земя с див, стръмен терен, където стада пасат по почти отвесни склонове над Йонийско море.
През две хилядолетия името се е променяло в езиците на народите, живели тук: Χίμαιρα → Χειμάρρα → Кимара → Химара → Химаре. Звученето се променило. Смисълът останал. Днес иконата с химерата на този сайт свързва съвременния плажен град с древната му идентичност – място, оформено от диви планини, пороища и неспокойното море.
Цялата история за развитието на името ще намерите в Името Химара.
Открийте земята на Химерата
Същият див терен, вдъхновил мита, и днес определя облика на крайбрежието.